Приветствие от доц.д-р Паруш Парушев за дипломирането 2019г.

Приветствие от доц.д-р Паруш Парушев за дипломирането 2019г.

 

 

 

 

 

 

Приветствие за дипломирането на випуск 2019

ВДУ „Св. Тривелий“

Колеги дипломанти, приятели и съработници на Висше духовно училище „Св. Тривелий“, за мен е радост, удоволствие и удовлетворение да приветствам дипломирането на випуск 2019 на ВДУ. Образователна инициатива, която стартира преди повече от 30 години, преминавайки през различни етапи на развитие, израсна, натрупа опит и се утвърди като респектирано богословско учебно заведение с атрактивни програми и новаторско виждане.

          Предметът на богословското дирене може да бъде определен различно. Той може да бъде формулиран в контекста на догматичните или доктриналните систематизации на християнските богослови през вековете, може да бъде разгледан в исторически или пасторски контекст. За мен богословието се строи върху описанието, изследването и критичното осмисляне, а понякога и не леко преосмисляне, на убежденията на вярата, които ни правят тези, които сме като личности и верски общности. Такова разбиране определя специфичния характер на богословското образование. То борави с най-съкровените измерения на личностното и на това, което ни свързва в общността на вярата, и специално на християнската вяра. Това прави заниманията с богословие толкова интересни, възхитителни и същевременно деликатни и отговорни.

          По различни поводи аз съм споделял с вас моето разбиране за християнска антропология, което вярвам, че е и библейско. За мене всяка личност носи в себе си искрица от Божия огън, един квант от Божията творческа енергия. Всеки един от нас е уникално създаден да бъде частично отражение на Божия образ и подобие. Освен Господ Исус Христос, нито един от нас не въплащава Божията пълнота. Както ни уверява св. апостол Павел в редица от своите послания, в частност в 1 Коринтяни, гл. 12, в Римляни, гл. 12, и в Ефесяни гл. 4, Господ е надарил всеки един от нас с уникални и личностно присъщи дарби. Затова в центъра на вниманието и дейността на Училището остават добруването, професионалното израстване и развитието на духовните дарби на нашите студенти и специализанти, особено на тези свързани с задълбоченото разбиране, анализ, интерпретация и комуникация на смисъла и значението библейските послания за живота на християнските общности у нас. С тези умения, според библейския текст, са надарени тези, които имат дарбите за учителство и пророческа прокламация на словото на Бога. Тези учители на църквататрябва да посветят живота си на проповядването и обучението в Християнска вяра. 

          Св. апостол Петър (във 2 Петрово 1:3-11) сочи, че дарбите са свързани с характера и моралните добродетели на следовника на Господ Исус Христос. Смисълът на богословските знания е да се развият дарбите, с които Господ ни е надарил. Те трябва да се впрегнат в задълбочаване на познанието на вярващите за Господа, за да станат те участници в божието естество. А знанието и дарбите се укрепяват със старанието да се развиват християнските морални добродетели и да се изгражда автентичен Христо-подобен християнски характер, който да принася плодовете на посвещението и вярата във възкръсналия Спасител. С живота и дейността си преподавателите и студентите на Словото на Бога трябва да бъдат живи Христови свидетели.

          Духовният дар на преподаване е благословен и едновременно носи тежка отговорност в църквата. Както св. ап. Яков предупреждава: "Не ставайте мнозина учители, братя [а аз добавям и сестри] мои, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение (3:1)." Исус също предупреждава учениците си да не бързат да се наричат равини (Мат. 23:8). Подобно на всеки вярващ, учителите трябва да са настойници на всяко слово, което излиза от устата им. Но по-голямата отговорност, към която те се призовани, е да бъдат настойници на Словото на Бог към Неговите хора. Учителите са натоварени със задачата за ефективно изследване и предаване на посланията на Библията, какво означава те, и как ние като последователи на Исус Христос трябва да ги прилагаме по отношение на нашия живот тук и сега.  Тези, с духовния дар на преподаване би трябвало да полагат сили и енергия и да изучават с любов Божието Слово през целия си живот. Те трябва да консумират Писанията като духовна храна за техните сърца и умове с ясно определена цел да познават Господа и след това да го направят по-добре познат на другите. Те биха искали да знаят това, което Бог е разкрил за Себе си, и това, което Той изисква от нас като хора, създадени по Негов образ. Те би трябвало да преживяват голяма радост и удовлетворение, виждайки другите да научават и прилагат правдивостта на Божието Слово в живота си. Както и да се радват да покажат как Благата Вест обгръща Писанията и как Писанията прославят и възвеличават Исус Христос в сърцата и живота на онези, които Го обичат по благодат.  

          Святият Дух дава на някои хора духовния дар на преподаване, така че те да помогнат на църквата да изпълни нейното служение като "стълб и опора на истината" (1 Тимотей 3:15). Без този дар, църквата бързо ще изпадне в грешка и грях. Учителите са там, за да сме сигурни, че това няма да се случи. Те са посветени на Божията истината и провъзгласяват тази истина с любов. Учителите са призвани ​​да демонстрират Божията любов, докато разкриват Божиите истини на света без страх. Ефектът от тяхното служение е възвишаването на Божието Слово, както и растежът и зрелостта на Божието тяло – Църквата на Господа.

          Това изисква посвещение и упорита работа. В надвечерието на Празника на Народните Будители пожелавам на всички дипломанти на Висшето Духовно Училище „Св. Тривелий” плодотворна и успешна работа за укрепване на хрстиянското свидетелство у нас и по света. Нека Бог благослови трудовете ви и плодовете им!

Доц. д-р Паруш Парушев