Автор: д-р Камелия Славчева

Тема: Универсалност, алтруизъм и принадлежност – ключови фактори в груповата терапия

 

 

 

 

 

Кои са основополагащите, ключови фактори за успешната груповата терапия? В това изследване разглеждам трите основни фактора за положителното взаимодействие между Аз и Другите в групите за взаимопомощ. Универсалността, алтруизмът, принадлежността в междуличностни взаимоотношения създават благоприятните условия за задействането на други дълбоки, трансформиращи, терапевтични процеси. Повечето хора, които търсят професионална помощ за психичното си здраве, имат трудности в две основни области: 1) поддържането на чувство за личностна ценност (самооценка) и 2) създаване и поддържане на смислени и удовлетворяващи взаимоотношения.

Ключови думи: универсалност, алтруизъм, принадлежност, междуличностни взаимоотношения, групова терапия, групи за взаимопомощ, Аз и Другите.

Увод

Груповата терапия се заражда като самостоятелен подход в психотерапията през 40-те години на XX век в Северна Америка. От тогава тя не спира да се развива и да обхваща все по-широк спектър от личности умения и междуличности взаимоотношения. Самотните, страдащи хора, както и груповите терапевти са изправени пред предизвикателства на съвременното общество. За да може хората да се разбират,  да имат удовлетворяващ живот, да преминават през страданието и намират смисъл, да бъдат максимално полезни на себе си и на другите е добре да развиват своите знания и умения как да преодоляват травми, кризи и конфликти. Днес, все повече (млади) хора се оплакват от самота, безсмислие, апатия, скука, депресии, пристрастявания, суицидни мисли и действия. Според утвърдени авторитети в теорията и практиката на намирането на смисъл, и на успешната груповата терапия, са Виктор Франкъл, Ървин Д. Ялом, Молин Леш, Хари Стак Съливан, Карл Роджър и др. Едни от ключовите фактори, които повишават самооценката и уменията на хората да общуват са универсалност, алтруизъм, принадлежност. За целите на това изследване ще се спрем на тези три основни фактора, за да установим как груповата терапия и намирането на смисъл и принадлежност могат да помогнат на повишаване на личностната самооценка, възстановяване след травматично събитие, а след това и положителното взаимодействие между Аз и Другите.

Изложение

От групите за взаимопомощ, които са добили най-голяма популярност са тези на анонимните алкохолици, скърбящи родители, жертви на сексуално насилие, анонимни наркозависими, анонимни преяждащи и хора с хранителни разстройства, онкоболни и техните семейства. Създават се групи, в които се събират заедно хора страдащи от различни болести,  като Изцелено сърце (за хора претърпели сърдечни операции), както и за родители на деца със специални потребности, за родители без брачен партньор,  групи за възстановяване след изневяра, адаптация след развод, групи на хора, страдащи от различни психични разстройства и техните близки и т.н. Споделяйки общите трудностите, с които се сблъскват, провалите и страховете си, както и победите, членовете се насърчават, че не са сами в страданието. Има някой Друг, който ги разбира. Вдъхновяват се от историите на другите, разпознават неосъзнати неща за себе си. Очакванията им се повишават, когато виждат, как хора вървели по техния път са се справили. Хора със същата диагноза намират смисъл и живеят активно и пълноценно последните години от живота си. Повишава се чувството за осъзнатостта и самоефикасност. Участниците са приети и разбират, че има какво да дадат на другите. В групите се създава атмосфера на безопасност, споделеност, доверие, защитеност. Терапевтичните групи са подходяща среда, в която се водят искрени и трудни разговори. Всяка седмица се срещат със сходни проблеми, които често са травмирани, трудно комуникативни, конфликтни, различни. Груповата терапия има за цел облекчаване на техните симптомите и личностна промяна.

Как груповата терапия помага? Според Ървин Ялом (Ялом и Леш, 2023:18), за да може да определим една групова терапия за успешна е необходимо тя да съчетава едновременно поне 11 (единайсет) терапевтични фактора: вдъхване на надежда, универсалност, предаване на информация, алтруизъм, корективно повторение на първичната семейна група, развитие на техники за социализация, подражателно поведение, междуличностно учене, групова сплотеност, катарзис и екзистенциални фактори. Заради ограничения обем на това изследване, разглеждам по-подробно три от тях – универсалност, алтруизъм и принадлежността в междуличностните взаимоотношения. Те влияят върху положителното взаимодействие между Аз и Другите в успешната групова терапия, а липсата им води до не добро психично здраве.

Виктор Франкъл, който е създателят на логотерапията (Франкъл, В 2006:78) твърди, че смисълът на живота и щастието не могат да бъдат целенасочено преследвани. Няма пряк път към щастието. Колкото повече човек го преследва, толкова повече се отдалечава от него. Смисълът на живота е съпътстващ феномен, когато човек е привлечен от ценности, към които се стреми. Когато забравя за себе си и се отдава на някого или нещо (кауза) извън самия него. Днес, много хора оплакващи се от безсмислие, скука, апатия, тревожност, депресии са попаднали в плена на нездрава самопогълнатост или неистово усилие за самоактуализирене.

Универсалност

Много хора се включват в терапевтична група, като мислят, че са сами в своето нещастие. И само те имат плашещи и неприемливи проблеми, страхове, мисли, импулси, фантазии. Социалната изолация може да се разглежда като първопричина или като симптом. Самата тя води до засилено чувство на различност. Трудностите в междуличностните отношения изключват възможността за дълбока близост (Ялом и Леш, 2023:22). В ежедневието си, хората, които се чувстват подтиснати, често изпитват вина, срам, непростителност и др. А това води до затвореност и изолация, което от своя стана ги лишава от възможността да узнаят, че и другите също имат подобни чувства и преживявания. Както и от възможността да се доверят, да бъдат валидирани и признати.

Групата е добро, безопасно място, където хората и могат да бъдат себе си и едновременно с това да бъдат приети, да получат утехата, от която имат нужда. След като чуят другите да се себеразкриват и разпознаят собствените си мисли и грижи, те започват да се чувстват по-малко странни и по-близки с другите хора. Това, че те са част от група, към която принадлежат и се приети в общество на себеподобни, може да е начало на тяхното възстановяване. Когато един от членовете разкрие себе си и отвори вратата на тайните си преживявания и страхове, това помага на другите да проявят по-лесно доверие и кураж.

Ървин Ялом провежда експеримент, с които цели да установи, кои са общите неща, които хората най-често прикриват. На тренингова група за специалисти той поставя задача всеки анонимно да запише, онова, което е най-малко склонен да сподели в група. Тайните на участниците се оказали поразително сходни. Най-често срещаната тайна е собствената непълноценност, чувството, че си некомпетентен и напредваш в живота заблуждавайки другите. След нея е чувството за междуличностно отчуждение – въпреки външното впечатление, което създаваш, всъщност не обичаш или си неспособен да обичаш друг човек. И третата най-често срещана, това е сексуалната тайна, в някоя от своите разновидности. Опитът и изследванията показват, че обикновено хората, които търсят професионална помощ са тези, които страдат от чувството за личностна стойност и способност да поддържат качествени взаимоотношения с другите. Въпреки сложността на човешките проблеми сред хората, които търсят професионална помощ, се открояват сходни грижи и проблеми. (Ялом и Леш, 2023:24)

Изследванията и опитът показват, че повечето хора, които търсят професионална помощ за психичното си здраве, имат трудности в две основни области:  поддържането на чувство за личностна ценност създаване и поддържане на смислени и удовлетворяващи взаимоотношения (Ялом и Леш, 2023:88). Приемането на себе си и приемането на другите е във взаимозависимост. Себеприемането зависи от приемането на другите, а приемането на другите е възможно едва след като човек започне да приема себе си.

Универсалността е ключов фактор, които помага на страдащите да изпитат голямо облекчение от откритието, че не са сами в болката. Те виждат как Другите се борят, провалят, изправят, продължават живота и намират смисъл дори и в страданието. Виктор Франкъл твърди, че има три универсални пътища (които може да бъдат блокирани) към намирането на смисъл в живота. Тава са: творческите ценности и работа; семейството, близки и любящи преживяванията и ако тези две са възпрепятствани (поради болест и/или загуба), човек може да намери смисъл и в страданието (Фланкъл,2011:69,124). Според мен терапевтичните групи се създават именно на този принцип. А много от изследванията показват (Ялом, Ъ&М. Леш:24), че те могат да бъдат дори по-ефективни от индивидуалната терапия, защото самата групата съдържа в себе си повече потенциал, отколкото само във връзката терапевт-клиент. Тайните и потайността са значими изолиращи фактори, които могат да доведат до неврози и трудности в общуването. В групата, съставена от хора с подобни преживявания, много по-лесно се преодолява стигмата, срама, вината и социалната изолация. При жени претърпели сексуално насилие, споделянето на подробности от преживяването, както и чувството за вътрешна опустошеност е неделима част от процеса на изцеление. Личните опитности на жени от групата, които са преживели и са се справили с подобна травмата може да бъде по-ценен от знанията и уменията и на най-добрия терапевт. Осъзнавайки сходствата си с Другите и споделяйки своите най-дълбоки травми, членовете биват приети, валидирани, а в резултат на това и възстановени.  Наблюдавайки подобрението на Другите, човек придобива увереност, че щом Другите могат, има надежда и за него. Надеждата и вярата са от ключово значение за възстановителния процес. В  терапевтичната група Другият може да е жив пример на вдъхновение за останалите. В групите (и комуните) за наркозависими е известно силното положително влияние и въздействието на възстановени и „чисти“ наркозависими, които са вървели по същия път, но са намерили изход и са се справили. Те са пример и вдъхват надежда и на Другите. Участниците в група за хора, загубили близък, могат да помогнат на Другите да осъзнаят, че има естествен цикъл на скърбене и определена поредица от етапи на болката, след преминаването, на които настъпва естествено отслабване на стреса. Така участниците могат да бъдат подготвени да очакват остри пристъпи на душевна болка на значими за тях дати – рождени дни, годишнини, празници. И точно тогава да получат специално внимание и грижа от Другите и да бъдат подкрепени.

Ялом (Ялом,Ъ&М.Леш,2023:104) прави изследване за ефективността на терапевтичните фактори. Еко как участниците в изследването подреждат/приоритизират целебното въздействие на универсалността:

  • Дадох си сметка, че шансовете ми за успех са не по-малки от тези на другите.
  • Научих, че и другите са израснали с нещастни и обременени родители, каквито бяха моите.
  • Осъзнаването на факта, че не съм много по-различен от другите хора, породи в мен чувството на приетост сред човешката раса.
  • Научих, че и другите биват спохождани от някои от моите „лоши“ мисли и чувства.
  • Научих, че не само аз имам такъв проблем („Всички сме в една лодка“).

Алтруизъм

Друга универсална ценност, която е основен фактор в ефективната групова терапия е алтруизма. Алтруизмът е поведение или нагласа, при която човек действа в полза на другите, дори ако това включва лична жертва или лишение. Той се основава на стремежа към безкористна помощ и съчувствие към околните. В терапевтичната група, хората получават, давайки. В началото повечето от тях са настроени, и смятат, че са неспособни да предложат нещо полезно на останалите. Приемането в групата, искреността, разбирането, споделеността, безопасността предразполагат да се случват преживявания, благодарение, на които идва осъзнаването, че си полезен на другите. А това от своя страна, повдига духа и повишава самооценката. (Ялом,Ъ&М.Леш, 2023:31) Принципът даващите печелят важи в пълна сила за участниците.

Мартин Селигман, представител на позитивната психология строго препоръчва, в терапевтичния процес да се съсредоточаваме върху силните характерови страни, положителните личностни качества, смисъла, благодарността, великодушието един към друг. Алтруизмът е безкористно поведение, при което човек помага на другите. А участниците в групата превключват между ролите на получаващия помощ и даващия подкрепа. Те са преживели болка, която ги свързва по специален начин. Знаят, колко е мъчително да си сам в страданието. И затова най-естествено откликват с емпатия, може би за първи път в живота си, без изобщо да са наясно колко изцелителен ефект има това за Другия.

Друг възстановителен ефект, които групата има, е че всеки един участник служи като огледало на другите. В началото някой може да отхвърля проявите на загриженост, защото се смята за недостоен за обич и че не заслужава това. Тогава, ако друг сподели, че това поведение го наранява и той го приема като отхвърляне, като резултат, двамата може да са си взаимно полезни. Първият да стигне до желанието по-често да приема и повече да цени, онова, с което другите го даряват. А вторият участник да добие увереност по-смело да изразява, когато се чувства неоценен и отхвърлен. И двете осъзнавания водят по повишаване на себе оценката и придобиване на умения за по-добра комуникация.

Алтруизмът е терапевтичен фактор, почитан и в други лечебни системи, както и в почти всички религиозни общности, в които хората, се молят едни за други. Болните се молят не само за себе си, но и за другите. Общочовешка е потребността да се чувстваме ценни, важни, значими, нужни и полезни. В началото на терапията участниците са травмирани, съмняващи, затворени, несигурни, агресивни. Обикновено тези, които се съмняват, че другите могат да му помогнат, често са убедени, че те самите не могат да предложат нищо стойностно и полезно. След преодоляване на съпротиви, споделянето, разбирането, утехата добрите обратни връзки, валидирането, повишаването на самооценката, в края на процеса, участниците споделят, че са се научили да откликват и помагат на другите, усвоили са умения за разрешаване на конфликти, по-рядко проявяват оценъчно отношение и са по-способни да приемат и проявяват емпатия. Тези умения след това те използват и извън групата.

Рейтингът, който изследваните дават на терапевтичния ефект на алтруизма, който има най-положителен ефект върху тях, докато участват в групи за взаимопомощ е следния (Ялом и Леш, 2023:104):

  • Посвещавах част от себе си на другите.
  • Забравях на себе си и мислех как да помагам на другите.
  • Помагах на другите и изпълнявах важна роля в живота им.
  • Помощта към другите повиши самоуважението ми.
  • Поставих потребностите на другите над своите.

Принадлежността в междуличностните взаимоотношения

Третият основополагащ фактор за успешна групова терапия е принадлежността. От най-древни времена хората живеят в групи, характеризиращи се с устойчиви и интензивни взаимоотношения между членовете. Принадлежността е фундаментална потребност и може да бъде източник на мощна мотивация. Изследванията и опитът показват, че привързаността в ранна възраст има дълготраен ефект върху развитието на човек и способностите му да изгражда взаимоотношения. Хари Стак Съливан твърди (Boulder, CO, 2012), че човешката личност е продукт на взаимодействието с другите значими за него хора. Потребността на човек да е близък с другите е базова. В стремежа си към сигурност, развиващата се личност избира и приоритизиране тези харектеристики на Аза си, които срещат одобрение. И потиска и се отказва от тези, които са неодобрени. Личността развива Аз концепцията, която е основана на възприетите оценки на значимите други.  Можем да се съгласим със Съливан, че човек е психично здрав, доколкото е наясно със своите междуличностни взаимоотношения (стр. 42). Обратната връзка и валидацията е важни инструменти, които се използва в груповата терапия.

Потребността от принадлежност е присъща за всеки един. Терапевтичната група може да удовлетвори тази човешка, универсална нужда.  В групата (в нея) се създава и подържа следния цикъл: доверие – себеразкриване – емпатия – приемане – доверие. (стр. 75, б. 28). Още в самото начало е основополагащ принципа на неоценъчно приемане.  Всеки е приет независимо от миналото си (което може да включва насилие, злоупотреба, криминални деяния). Често за травмирани хора, групата е единствената възможност за дълбоки, искрени, не осъждащи човешки разговори и взаимоотношения). Когато тези хора се почувстват отново приети, отслабва нуждата да продължат да използват своите стари заучени механизми за справяне на бягство или атака.  Започват да се чувстват приети, ценни и необходими в групата. За тях този положителен групов опит, сам по себе си има целебен ефект. Принадлежността към групата повишава самооценката и удовлетворява потребността от значимост. Като едновременно с това стимулира отговорността и автономността. (Ялом,Ъ&М.Леш:76)

Заключение

Принадлежността, алтруизма и универсалността са в основата на повишаване на осъзнатостта, себеоценката, личностното и междуличностно израстване. За цялостния, успешен, терапевтичен процес само любовта не е достатъчна. Необходимо е много повече от това клиента да бъде приет, да се отнасяме към него топло, любящо, открито, насърчаващо. Тези три ключови фактора създават благоприятните условия за задействането на други дълбоки, трансформиращи, терапевтични процеси. Разбира се терапевтичните фактори са много повече и в действителност между тях съществува сложна взаимозависимост и взаимодействие.

Топлото човешко отношение, приемането, положителната обратна връзка, добре използваното и премерено чувство за хумор, прегръдката и усмивката, насърчението, че човека може да се справи, че е ценен и значим все повече липсват в общуването между хората. Не случайно младите са сред най-засегнати от социална изолация и пристрастявания (включително и към социалните медии). Емигрантите, културните малцинства, които живеят сред нас, обикновено имат различни културни нагласи към себеразкриването, уважението, равенството, изразяването. Обсъждането на расовата принадлежност, сексуална ориентация и полова идентичност са предизвикателства, които изискват нови умения за справяне и водене на терапевтични групи. Добрите терапевти трябва от една страна да вземат предвид влиянието на културата, разнообразието, особеностите, различията и от друга универсалните, терапевтични фактори и техники за подкрепа на страдащи хора. Мултикултурната компетентност е тясно свързана с ефективността на терапевтичната група, развитието на личността и подобряване на взаимоотношенията.  (Ялом,Ъ&М.Леш, 2023:25).

След участие в терапевтична група, към която принадлежат, хората се чувстват приети, дават и помагат на другите, придобиват важни социални умения: съобразяват се с процеса и динамиката на взаимоотношенията, научават се да помагат на другите, проявяват емпатия, не оценяват другите, усвояват способности за разрешаване на конфликти. Тези умения им помагат в развиване и поддържане на по-добра себе оценка и успешни взаимоотношения.

Библиография

Виктор, Ф. Човек в търсене на смисъл. София, 2006

Виктор, Ф. Лекарят и душата. София, 2011

Хари Стак Съливан Boulder, CO, 2012

Ялом, Ърв., Молин Леш. (2023). Теория и практика на груповата психотерапия. София, 2023