История
Св. Тривелий е наследник на Библейска академия “Логос“, основана през 1992 г. Тогава официално започва редовна програма по богословие. Задочната програма предлага курсове още от 1987 г. и има центрове в много църкви в страната. Целта на програмите, чрез различните форми на обучение, е подготовката на християни, готови да служат на Бог в контекста, в който ги е поставил, както в църквата, така и в обществото.
През 1999 г. БА “Логос” се преименува на Обединен богословски факултет (ОБФ), като един от факултетите на новосъздадения Висш Евангелски Богословски Институт, запазвайки надденоминационния си характер. От 2008 г. ОБФ предлага магистърска програма в две направления – Библеистика и Капеланско служение.
През 2012 г. с решение №706/30.08.2012 на Министерски съвет на Р България се открива Висше духовно училище „Св. Тривелий“ като продължител на визията, философията и целите на ОБФ и БА „Логос“.
С годините името на училището е било променяно, но целта е била една и съща – обучение на хора, готови да служат на Бог, в контекста в който ги е поставил. За 20 години в редовната програма на училището са се дипломирали повече от 120 души, като заедно със задочната те надхвърлят 500. За малка страна като България и с население от 7,5 милиона, от което около 100 000 официално заявяват християнско протестантско изповедание, ние сме благодарни на Бог и сме горди с тези, които, успешно завършили нашата програма, са посветени в служба на Църквата и обществото.
През годините на съществуване на института, ние сме се доказали като надденоминационно училище, където студенти от различни църкви и деноминации се обучават и служат заедно като ярък израз на единството на Църквата.
НАШЕТО ИМЕ
ВДУ „Свети Тривелий” е кръстен на хан Тервел († 721 г. сл. Хр.), който е известен също като Св. Тривелий Теоктист. Хан Тервел е цар на България в началото на осми век.
През 718 г. сл. н. е. хан Тервел играе важна роля в спирането на настъплението на арабското завоевание срещу Византийската империя и останалата част от Европа. По-рано през 705 г. в Константинопол той е провъзгласен за Цезар на Източната империя. Тази титла се дава изключително на християнски императори и това е единственият случай чужд владетел на Византийската империя да получава титлата съимператор. Поради тази причина църквата, както източноправославната, така и католическата, го почита като светец спасител и закрилник на Европа.
И все пак, въпреки че има слава, чест, сила и влияние, за които толкова много хора в нашия съвременен свят жадуват на всяка цена, самият хан Тервел се оттегля в манастир близо до град Охрид (в днешна Северна Македония), като по този начин избира смирено християнско служение и служба на Бога, а не празна слава, егоистични интереси и амбиции. Това е удивително ярък пример за смирение и сила на сърцето и характера, които бихме се радвали да видим отразени в собствения ни живот и в живота на повече християни и църковни водачи.
По време на управлението на хан Тервел (700–721 г.) Църквата е една. Разделението между Източната и Западната църкви се случи през единадесети век. Ето защо примерът и приносът на християнина, владетел и монах хан Тервел (Св. Тривелий Теоктист) принадлежи на цялата църква, въпреки борбите и разделенията, белязали историята на църквата през вековете.
Всяка година Свети Тривелий Теоктист се почита в българския църковен календар на 3 септември.